vip.bg - Кредити Онлайн!
Сряда, 25.01.2017, 02:28
         V.I.P.-вашият сайт.
Главна | Регистрация | Вход Добре дошли Гост | RSS


Банков кредит
 
 
Договорът за банков кредит произхожда от договора за заем, но е по-особен. Договорът за паричен заем е реален (сключва се с предаване на сумата), а договорът за банков влог е консенсуален.
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне определена сума, а кредитополучателят – да я използва по уговорения начин и да я върне. Кредитополучателят може да осъди банката и да вземе парите, а след това да ги върне, ако банката не желае сама да му ги даде.
Договорът за банков кредит обикновено се погасява на части. Плащането става под формата на анюитети (текущата лихва е част от главницата). Може и чрез гратисен период (само лихвите, а главницата накрая).
Предсрочна изискуемост – всички плащания стават изискуеми наведнъж. Тя влиза в сила само при неизпълнение от страна на кредитополучателя. Това е санкция. Неизпълнението може да бъде :
- изпълнение на кредита по различен от договорения начин;
- когато кредитополучателя не даде обещаните обезпечения;
- когато кредитополучателя не плаща други заеми към същата банка. Лицето трябва да е изправно по всички кредити на банката.
1. Банков кредит. Уредбата е в чл. 430-432 ТЗ. Това е изключителна и активна банкова сделка. Условно казано, има публичен характер – само банката по занятие отпуска заеми на широката публика (за разлика от холдинга).
1.1. Договор за банков кредит.
1.1.1. Чл. 430 дава определение: договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока.
1.1.2. Понятие:
1) Двустранен. Страните са кредитодател (банка) и заемател. Кредитодтател може да само банка или клон на чуждестранна банка. Договорът се сключва по предложение на заемателя.
2) Възмезден (винаги лихвоносен).
3) Консенсуален.
4) Формален – писмена форма за действителност (чл. 430, ал. 3).
5) Каузален договор – винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване. Използването в нарушение на това изискване води до неблагоприятни последици за заемателя – следователно, целта е съществен елемент.
6) Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове).
7) По дефиниция е обезпечен.
1.1.3. Договорът за банков кредит прилича на заема за потребление и е произлязъл от него, но има съществени разлики и може да се приеме, че е самостоятелен договор.
1) Банковият кредит не е реален договор, за разлика от заема за потребление.
2) Винаги е двустранен и възмезден, за разлика от заема за потребление.
3) Винаги е формален, заемът е неформален.
4) Предмет може да бъде само сума пари, при заема може и заместими вещи.
5) Банковият кредит е целеви и обезпечен.
6) Кредитор по банков кредит е винаги банката.
7) Кредитът по дефиниция е обезпечен.
1.2. Видове договор за банков кредит.
1.2.1. Според срока: 1) краткосрочни (до 1 г. – за оборотни нужди); 2) средносрочни (1-3 г.); 3) дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед целта. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска лихва, по-големи обезпечения.
1.2.2. Обезпечения:
1) Ломбарден – обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или залог върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.
2) Варантен – обезпечен със стоки, които са в публичен склад (варант – заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад).
3) Ипотечен.
1.2.3. Според начина на отпускане (икономически се наричат кредит, не юридически):
1) Сконтов кредит. Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент – включва лихвата върху главницата за времето между покупката и падежа + комисионна + разноски. Поначало сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга – това е сконтов процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед – кредит, който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит, краткосрочен (поначало). Поначало не се плаща на падежа от заемателя, а от платеца (или издателя) по менителницата или записа. Заемателят е регресен длъжник.
2) Акцептен кредит – краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди падежа (преди да се ангажира отговорността на банката) – банката поема едно задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница, която е акцептирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е, че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу кредиторите му.
3) Овърдрафт – краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по разплащателна сметка, в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво плащане. Исторически е възникнал от чека – банката плаща чек без покритие като това е кредит за притежателя на сметката.
4) Револвиращ кредит (кредитна линия). Банката се задължава да отпусне кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или част от нея – винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума. Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.
1.3. Действие на договора за банков кредит.
1.3.1. Преддоговорни задължения на страните:
1) Заемателят трябва да даде на банката необходимите сведения за сключване и изпълнение на договора – за финансовото състояние (1), трябва да даде обезпечение (2) – може и да е договорно задължение. В ЗБ има специални правила за обезпечението – то не може да е акции от банката или от свързани с нея лица; ако кредитополучателя е придобил собственост или вещни права върху недвижим имот, банката има право на законна ипотека върху тях.
2) Банката според ЗБ трябва да изготви общи условия – кредит се отпуска в съответствие с тях.
1.3.2. Договорни задължения:
1) Банката трябва да отпусне кредита съобразно уговорените условия и срокове.
2) Заемателят трябва: 1) да ползва съобразно уговорената цел; 2) да поддържа или да даде обезпечение; 3) да върне главницата; 4) да плати лихва.
1.4. Задължението на заемателя става предсрочно изискуемо, когато (чл. 432 ТЗ)
1) Кредитът не се ползва за целта, за която е отпуснат.
2) Има нарушение на преддоговорното задължение за сведения.
3) Обезпечението е недостатъчно и не бъде допълнено в срок след покана (израз на общото правило на чл. 71 ЗЗД).
4) Заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото състояние – банката трябва да даде достатъчен срок, преди да иска предсрочно връщане. В този случай проф. Герджиков също вижда връзка с чл. 71 ЗЗД.
Според проф. Герджиков част от тези основания са хипотези на договорно неизпълнение, т.е са основание за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД (т. 1 и 2), а при другите не става дума за неизпълнение, а за специални хипотеза на прекратяване на договора.
    Как да изберем потребителски Кредит?
 
Copyright АКТИВНИ БГ © 2017
Хостнат от
                                                                                                        АКТИВНИ БГ